Chanel Coco Noir EDP 50ml дамски парфюм

Chanel

Габриел („Коко”) Боньор Шанел е родена на 19 август 1883 г. в Сомюр, малко градче в долината на река Лоара. Тя е второто дете на амбулантния търговец Албер Шанел и Жан Дьовол, които по време на раждането ѝ все още не са женени. Поради грешка в акта за раждане първите биографи на Коко Шанел трудно уточняват детайлите на биографията ѝ. Тя е записана в акта си за раждане като родена с един ден по-късно и тъй като и двамата родители са отсъствали, фамилното ѝ име е записано погрешно като „Шаснел“. Родителите на Коко се венчават през 1883 г. и имат 6 деца – 3 момичета, сред които Коко и 3 момчета. Когато е на 12 години, Коко изживява първия си сблъсък с реалния живот – майка ѝ умира от туберкулоза, а баща ѝ скоро след това напуска дома им под предлог, че трябва да си намери по-добра работа, за да може да ги изхранва. Останали без родителска грижа, децата са пратени в приют за сираци в католически манастир. Именно в манастира Коко се научава да шие. Ваканциите си младото момиче прекарва при роднини, които я научават на по-големи тънкости в шиенето, които надхвърлят уменията на монахините. На 18-годишна възраст Коко напуска манастира и започва самостоятелен живот и работа в местна шивашка работилница. Докато работи в шивашката работилница, Шанел се запознава с плейбоя и милионер Етиен Балсан и скоро след това между тях започва любовна връзка, като Балсан я глези с луксозен живот – диамантени бижута, дизайнерски дрехи, приеми на елита на тогавашното френско общество. По това време тя започва да изработва и декорира шапки, което скоро от хоби се превръща в професия и смисъл на живота ѝ. Както по-късно разказва на приятелите си, благодарение на новото си хоби Коко „проглежда”, напуска имението на Балсан и се нанася в апартамента му в Париж. През 1913 година отваря първия си магазин, в който продава богат асортимент от палта и модерни шлифери, но бизнесът ѝ там не просъществува дълго, тъй като магазинът се намира в сърцето на Париж и наемът за него е огромен. Типично за Шанел провалът я амбицира още повече и тя е убедена повече от всякога, че ще успее. В периода преди Първата световна война Шанел среща Артър „Бой” Капел, който доскоро е бил най-добрият приятел на Етиен Балсан. С негова подкрепа Коко се сдобива със сграда и финансови средства, за да открие втория си магазин в област Бретан. Известни френски актриси носят нейни шапки, което ѝ помага да си извоюва име в света на модата. През 1913 година Коко представя първата си дамска спортна колекция в бутика си в Дювил, където по време на започналата война са се преместили голям брой парижанки. По-късно, когато вече е известна, Коко си измисля история, която „разкрасява” трудния ѝ живот като дете. Така Шанел стриктно се придържа към историята, че когато майка ѝ починала, баща ѝ отплавал за Америка, за да натрупа състояние, а тя заминала да живее при две коравосърдечни лели. Тя дори твърди, че е родена през 1893 вместо през 1883 година, което я подмладява с 10 години. Според нейната „разкрасена“ история майка ѝ умира, когато Коко е на 2 годинки. Всичко това Шанел прави, за да намали срама, който изпитвала от бедността и от липсата на родители по време на детството си. През 1920 г. балетният импресарио Сергей Дягилев я запознава с известния композитор Игор Стравински. Според слуховете Стравински и Коко имат любовна връзка. През 1923 Коко споделя пред списанието Харпърс Базар (Harper’s Bazaar), че „изчистеният и семпъл дизайн е ключът към истинската елегантност“. Това тя се стреми да покаже в колекциите си, които са изчистени, а дрехите са удобни. За разлика от повечето европейски дизайнери, творящи по това време, Шанел определя жената като истинското същество на дрехите. „Дадох на жените чувството за свобода, върнах им техните тела... Тела, които бяха потънали под слоеве от дантели, корсети и подплънки заради приумиците на някои дизайнери. ”Шанел дава нов живот на материи като жарсе, които преди това са били смятани за дрехи за бедни хора. Стилът ѝ често буди асоциация с образа на младите момичета от Бурните Двадесет - 20-те години на 20-ти век, които са били самоуверени и често се държели предизвикателно към установените обществени норми. Нейните клиентки са момичета, демонстриращи своята независимост с нов външен вид и държание – с къси поли и прически, използване на големи количества грим и козметика, с пиене на коктейли и пушене на цигари на обществено място. Но „бунтарщината” на тези момичета не се изчерпва само с външния им вид. Те смело участват в различни спортове, шофират собствени автомобили и излизат по нощни клубове, където слушат джаз и танцуват чарлстон. Прочутото сако на Шанел, превърнало се в икона, е само по себе си един малък свят в модната философия на дизайнерката. Кройката на сакото го различава от традиционното сако, тъй като конструкцията на ръкавите е от три части. Това си остава най-отличителният белег му и запазена марка на дизайнерката, заедно с ръчно изработените шевове, тежките метални копчета и металната верига в основата на сакото. Всички тези елементи са не само част от декорацията, но и служат като тежести, които му придават и запазват нужната форма. Шанел е дизайнерката, която първа предлага парфюм, който носи името ѝ: Шанел №5 (Chanel №5), и която за първи път смесва няколко аромата (преди Шанел всички парфюми имат само един (моно) аромат). Шанел №5 остава класика, използва се и до днес. През 1925 Вера Бат Ломбарди (Vera Bate Lombardi, снимка на двете) става муза на Шанел и нейна връзка с голям брой аристократични фамилии в Европа. Прочутият „английски“ външен вид на Шанел е посветен и почерпен именно от Вера Ломбарди. Благодарение на Ломбарди творенията на Шанел са представени на английското кралско семейство, което осигурява на Коко Шанел признание и връзки. През 1939, със започването на Втората световна война, Шанел затваря бутиците си. Тя вярва, че не е време за мода и се премества да живее в парижкия хотел Риц, където остава да живее повече от 30 години, до края на живота си. Шанел живее там и по време на окупацията на Париж от нацистите, тя често бива критикувана за връзката си с германския офицер и шпионин Ханс Гюнтер фон Динклаге, но злите езици твърдят, че именно той ѝ е издействал разрешение да остане в хотела по време на окупацията на града. Въпреки че Коко Шанел предпочита да нарича хотел Риц 'свой дом', тя притежава и апартамент над магазина си на ул.„Камбон“ № 31, както и вила на френската Ривиера. Шанел не се завръща на модната сцена до 1954 година, когато след цели 20 години представя колекция — последната преди това е от 1934 г. Заради връзката си с германския шпионин Шанел е посрещната доста студено от парижката си публика, но за сметка на това американците я боготворят. Коко Шанел умира от сърдечен удар на 10-ти януари 1971, на 87 годишна възраст, в апартамента си в парижкия хотел Риц. Погребана е в Лозана, Швейцария, и върху надгробната ѝ плоча е изобразена лъвска глава, символизираща зодиакалния ѝ знак Лъв. Коко има връзки с някои от най-влиятелните мъже за времето си, но никога не се омъжва. Когато я питат защо не се е оженила за херцога на Уестминстър, тя отговаря: „Имало е много херцогини на Уестминстър, но има само една Шанел!“. Коко Шанел е била наистина изключително независима и самостоятелна жена. Доста хора са били скандализирани заради нейните връзки с жени, но Коко не се тревожи особено от това и живее живота си независимо от хорското мнение, като така нарушава всички принципи на традиционализма. Тя е имала открито лесбийски връзки във време, в което това е било считано за скандално и физически неестествено.